РАЗВЪДНИК ЗА НЕМСКО ОВЧАРСКО КУЧЕ
гр. ГАБРОВО
собственик и развъдчик РОСЕН ДИМИТРОВ
РАЗВЪЖДАНЕ ПО ЛИНИИ
Важна форма в селекционно-развъдната работа се явява развъждането по линии. Линия се нарича група кучета от дадена порода, въведена от изявен родоначалник, отличаващ се с ценни наследствени качества, поддържани и развивани в няколко поколения. Целта на развъждането по линии е да се развият и затвърдят в породата ценните особености на най-добрите кучета за получаването на поколение с устойчива наследственост. В същото време развъждането по линии позволява да се разчлени породата на отделни неродствени помежду си групи от кучета и да се създаде система от връзки, изключваща случаен инбридинг.
Различават се генеалогични и селекционно-развъдни линии. Към генеалогичните линии се отнася цялото потомство на родоначалника независимо от качествата на кучетата. Селекционно-развъдна линия може да бъде призната само в случай, че преобладаващото количество животни в нея притежават определени качества. Съответно трябва да се реши и въпросът за отнасянето на дадено куче към една или друга линия. Нерядко за тази цел се взема предвид произходът на кучето по права мъжка линия (баща, неговият баща и т. н.). По майчина линия в родословието може да фигурира представител на друга линия. Без непосредствена оценка на кучето е невъзможно да се реши въпросът за преобладаващото влияние на единия или другия представител. Не трябва също така да се търси ориентировка по степента на генетично сходство, изчислено по формулата на Райт. Тази формула може да покаже относителната вероятност за проявена наследственост на родоначалника. Реална картина може да даде само конкретна оценка на кучето.
Затвърждаването на желаните белези става чрез вътрешнолинеен подбор с използване на родствено развъждане от различна степен. Най-често се прилага умерен инбридинг (родствено развъждане) в степен III - III и III - IV. Най-простият метод за определяне степента на инбридинг при животните, приет в качеството на международен стандарт, установява в какъв ред от родословието се срещат общи предци, приемайки за първи ред баща и майка, за втори ред деди и баби и т. н. 3а резултатите от преценката на дадено родословие се прави запис с римски цифри, първо от майчината страна на родословието, а след това от бащината страна. Ако кучета от дадени редове се повтарят и срещат само от едната страна (майчина или бащина), цифрите се разделят със запетая, а ако се срещат и от двете страни, се разделят с тире. Например наличието на общ предтеча в трети майчин ред два пъти и в четвърти бащин ред един път се обозначава така: III, III - IV.
В селекцията и развъждането на кучета е прието при отразяването на степента на инбридинг първата римска цифра да указва реда, в който се срещат общи предци от бащината част на родословието и след тире - редът, в който се срещат общи предци от майчината част. Затова показаният по-горе пример на инбридинг в кинологията ще има следното изражение: IV - III, III.
Различават се следните степени на инбридинг:
1. Тесен инбридинг (кръвосмешение): I - II (майка и син); II - I (дъщеря и баща); II - II (полусестра и полубрат); II - II; II - II (сестра и брат); II - II; I - III (баба и внук); III - I (внучка и дядо).
2. Близък инбридинг: III - III, III - II, II - III, I - IV, IV - I.
3. Умерен инбридинг: IV - IV, IV - III, III - IV, I - V, V - I, IV - V, V - IV.
Дългогодишният опит и статистиката в селекцията и развъждането на различни породи кучета сочат, че умерен инбридинг на изявен индивид от типа IV - V, IV - IV и даже III - IV не дава видимо повишение на екстериорното ниво в сравнение със среднопородното.
Забележимо по-добри успехи се получават при аутбридингови (неродствено развъждане) връзки. При близък инбридинг от типа III - III се забелязва значително повишение на екстериорното ниво. При тези съчетания е сравнително вероятно да се получат високоекстериорни представители на породата, но за сметка на добрите качества на предците, осъществили този инбридинг. Връзки от типа II - III се явяват основни за предаване на генотипа на определен родоначалник за следващите поколения.
На това ниво на инбридинг са получени редица ценни високоекстериорни животни. Инбридинг от типа II - II, провеждан в експериментални връзки, достатъчно ясно изявява главно нежелателна наследственост, с някои успешни изключения.
Разчленяването на селекционно-развъдни линии и използването на инбридинг в различна степен на изявени производители се явява действен метод за усъвършенстване на дадена популация. Но все пак прекалено използване на вътрешнолинеен инбридинг е практически невъзможно. Обезателно се налага използване на удачни кросове между различни линии, на базата на които породата като цяло се обогатява, усъвършенства. Появяват се нови, изявени със своите качества представители, родоначалници на бъдещи линии.
За двете основни направления в развъждането на
Немкото Овчарско Куче
"Предоставям този материал на всички, които имат сериозно и задълбочено отношение към породата Немско Овчарско Куче. Мисля, че не трябваше аз да съм човекът, който да развива подобна тема - в крайна сметка породата в България има Обединение, има Ръководство, има и Развъдчици - един от друг по-компетентни и знаещи. Всички те са вътре в нещата и би било редно тяхно да бъде мнението по един най-спорните въпроси при породата.
Често дискутиран въпрос, не само в нашата страна, а по принцип е на кое развъждане да се даде приоритет на “работното” или на “изложбеното”. Тази тема предизвиква изключително голяма обърканост сред “овчаркаджиите”.
Процесът на “разцепление” започва от преди около 60 години в Германия. Постепенно се оформят два основни лагера, които довеждат до разделяне на поголовието на породата до такава степен, че вече започва да се говори за две различни популации Немско Овчарско Куче. Развиването и селекцията им вървят успоредно, но привържениците на всяка една от страните не искат да намерят никакъв компромис със своите опоненти. Постепенно се стига до положение да се обособят буквално два враждуващи помежду си лагера.
Преди да развия тезата си искам да се спра на двете понятия по принцип.
Какво ще рече “шоу-развъждане” или още “изложбено развъждане”. Привържениците на “работния” тип Немско Овчарско Куче харесват изключително много тези думи, особено в случаите, когато искат да “докажат”, че някои от представителите на породата, освен да бягат красиво в изложбения ринг и да заемат впечатляващи екстериорни позици, за нищо друго не стават.
Тъжен, а за мене е жалък факта, че водещи фигури в ръководството и селекцията на породата никъде до настоящия момент (20. 11. 2005 г.) не са разгледали въпроса, който вълнува доста хора.
Има термин, който определя начина на водене на селекция и който за жалост не срещам никъде, нито като текст, нито като коментар. Германците казват “Hochzucht”, което преведено на езика на кинологията означава “Висше развъждане”. А според каноните на развъждането и селекцията Висше развъждане е това развъждане, при което се отчитат всички изисквания на отбора и подбора.
Съвършенството е в хармонията и навсякъде в цивилизования свят хармоничното породисто животно се цени не по-малко от изящното произведение на изкуството. Това не трябва да изненадва никого и да не опонира мои публикации, че чрез схеми и чертежи искам да оправдая екстериорните съвършенства на Немското Овчарско Куче.
Всяка високо развита прода е творчески продукт на десетки изтъкнати селекционери и много поколения целенасочена развъдна дейност.
Немското Овчарско Куче е класически пример на прецизна селекция в света на кинологията. Тази прекрасна порода никога не би била посочена като № 1 само заради превъзходните си работни качества. Силно изявени работни качества притежават редица други породи. Но ценността на Немското Овчарско Куче е в неговата хармоничност, в съвкупността на всички достойнства натрупвани (и облагородявани) повече от 100 години. И именно на това се базира така нареченото “Hochzucht” или “Висше развъждане”. Около 90% от “овчаркаджиите” в света принадлежат към тази група, защото това са хора, които творят, хора, които търсят пресечната точка на вътрешното и външното съвършенство, хора, които виждат в Немското Овчарско Куче хармония, красота, психическа пълноценност. С една дума - съвършенството във всичките му направления.
В развъждането на Немското Овчарско Куче има още много проблеми, по решаването на които трябва да се работи. Работните качества, за съжаление, съвсем не са на последно място.
Всеки компетентен развъдчик знае колко дълъг и колко труден е пътят до получаването на високи резултати, когато селекцията се води по група признаци. И колкото повече признаци са включени в този процес, толкова по дълъг е пътят и по-неочакван резултатът. Но именно груповата селекция е тази, която води до усъвършенстване на породата.
И сега няколко думи за тези Немски Овчарски Кучета, които биват наричани “работни”, а размножаването им “работно развъждане”.
Вече писах по-горе, че вече почти 60 години при продата (по-точно, при развъдчиците на породата) се наблюдава разцепление. То се дължи не толкова на факта, че се е налагало подобрение на работните качества на кучетата и изпълнението им на даден вид служебна работа, колкото на стремежа и желанието на определени кръгове да наблегнат на спорта с тази порода в рамкита на SV (Schaeferhund Verein - Обединение за Немски Овчарски Кучета). Организират се първите Европейски шампионати по дресировка, прерастнали в последствие в Световни. Появяват се и първите професионални спортисти (участници с кучетата си единствено по спортни мероприятия). Появява се необходимостта от кучета, които да притежават необходимите единствено за спорта качества. Постепенно тези качества започват да се закрепват в селекцията и така се стига до термина “Leistungszucht”. Буквално Leistung може да се преведе като “успех”, “резултат”, а Leistungszucht - като развъждане, насочено да се получи резултат. Именно това е смисълът, който влагат в термина спортистите “овчаркаджии”.
Немските Овчарски Кучета, които ние наричаме “работни” са кучета за спорт, популярни предимно всред хора чийто начин на живот е провеждането на тренировки и участието в различни видове състезания. С развъждане на такъв тип кучета се занимават предимно хора със спортна насоченост и в продължение на десетилетия селекцията на този тип кучета се води основно по работни качества. Екстериора на практика почти е игнориран. Като резултат този тип кучета имат като цяло по примитивни форми.
Неоспорим факт е, че воденето на селекция само по един показател (работни качества) много по-бързо и по-твърдо е дал своя резултат. “Работните” Немски Овчарски Кучета се отличават със здрава нервна система, неспирно желание да “работят”, изразен “ловен инстинкт” (не искам да бъда разбран неправилно - това е елемент от способностите на кучето да работи по следа, а не да изпълнява функциите на ловджийско куче). В същото време воденето на селекция само по работни качеста довежда и до редица негативни проявления. “Работните” Немски Овчарски Кучета са с повишена темпераментност - процесите на възбуждане преобладават над процесите по въздържане (т.н. задръжни процеси). Често такъв тип кучета “зациклят” на апортировката. Тя се превръща в страст за тях и основен стремеж само и единствено да апортират.
Този тип на “полигонно обучение” съвсем не е е критерии за способността на Немското Овчарско Куче да бъде използвано в реална обстановка. Програмите SchH (Шутцхунд - куче пазач) и IPO (Интернационал Прюфунг Орднунг - Международен правилник за изпитания) са изградени на игрови принцип.
Така че, този тип кучета е неправилно да се нарича “работен тип”. Много по-правлино е определянето им като “спортни кучета”.
Истински работните кучета, тези които се използват в армията и полицията имат друго название - “Diensthund” (Диенстхунд - Служебно куче).
Макар и да съм привърженик на “Висшето” развъждане, аз отдавам заслужена почит и уважение на тези, които се занимават със спорт чрез Немското Овчарско Куче, но при условие че не залитат към така нареченото “работно развъждане” без да са си изяснили истинската му същност."
П.С.цялата статия можете да прочетете на опоменатият адрес по долу,който е и
източник на статията:<http://www.cynology.info/NOK/Breeding%20of%20GSD.htm>
Маргит ван Дорсен-сивата овчарка
Сивата немска овчарка-музеен експонат?
На вашето внимание представяме статия зa една от най-знаменитите развъдчици във света, собственик на питомника фон Арлетт, госпожа Маргит ван Дорсен- една от най-сериозните зоотехнически работи по породата немска овчарка.Tя не показва на развъдчиците само пътищата за решение на някои проблеми на развъждането, но и развенчава цяла серия от предубеждения, свързани със сивата окраска на немската овчарка, във смисъл , че в устата на някои некомпетентни хора станала обичайна фразата ,, пигмента може да се получи за едно поколение’’
Сивата немска овчарка не е толкова популярна, особено когато се касае за страни от южна Европа и развъдчиците на немската овчарка шоу клас. Аз само ще се опитам да ,,отмия’’ тази окраска от някои предразсъдъци. Целта ми не е да превърна всеки читател на тези редове в страстен любител на сивата овчарка, в рамките на половин час. Искам да обясня , на достъпен език , как и защо да използвате разумно генетичните заложби на сивата немска овчарка във вашата развъдна дейност.
Ето малко теория преди да преминем към основната теза.
Четейки основните характеристики на немската овчарка, ние откриваме следните описания на позволените окраски- черно с кафяво-червено, кафяво, от жълто до светло сива отметка (маркировка, маска) .Напълно черен, сив, сиво-черен, черно седло и маска. Незабележимите, малки , бели отметки на гърдите, така както и светлата окраска на вътрешните части на тялото са допустими, но не са желателни. Носа трябва да е черен при всички окраски. Липсата на маска, светъл или твърде пронизителен цвят на очите, както и светлите и белезникавите отметки на вътрешните части на тялото, светлите лапи и червения край на опашката трябва да се оценяват като недостатък в пигментацията. Бялата окраска е недопустима.
Не искам да задълбавам в генетическата теория за тази окраска. Това може да го прочетете в различни публикации и учебници по генетика. В тази статия разновидностите на окраската , като черно с жълто, черно с червено и черно с кафяво, за улеснение ще наричам черно с кафяво.Сивият цвят е описан по различен начин, от различна гледна точка.
Всички споменати по-долу окраски трябва да се считат за сиви, без да има значение доколко са светли бузите и вътрешните части на тялото.
Цвят ,,sable”-сив,сиво-черен, черно-сив, сиво-кафяв, сиво-жълт,тъмно сив с маска, сиво-кафяв със черно по крайниците и пръстите на краката, сив, с кафяво по главата и крайниците,маска, тъмно-сив със черна ,,линия’’по гърба, средно сив, ярко сив и бледо сив цвят.
Aко погледнете от началото на списъка до средно сивия цвят на космената покривка , то всяка от тези окраски е желана и не подлежи на наказание, като изключим ярките бузи и изразената бледност на краката.
По-подробното описание на всяка от вариациите на цвета може да доведе до множество различни мнения, в това число и по отношение на вече споменатите разновидности на сивия цвят. Официалните названия на вариациите на сивия цвят, може да се намерят във родословието на немската овчарка.
Категоризацията на окраската когато кучето е татуирано води до грешки, тъй като такава овчарка със сива окраска след три години може да изглежда по съвсем друг начин.
Например- сиво-ярко жълто куче с тъмна линия по средата на гърба се превръща в тъмно сиво-кафяво куче. И обратно-тъмно сиво-кафяво куче се превръща в сиво-жълто куче.Такава трансформация (промяна), която първоначално е трудно забележима, всъщност съвсем не е рядко явление. Напълно доказан факт е че сивата окраска се оформя напълно на три годишна възраст.
Основавайки се на опита ми като развъдчик, вярвам ,че може да се предскаже каква може да бъде пигментацията на сивите кучета в зряла възраст, по признака -маска на главата или пигментацията на външната част на ушите.Следователно може да възникне въпроса - кога кучето става сиво?
Принципно сивата окраска може да се определи веднага след раждане. В повечето случаи още тогава се вижда ясно окраската на кучетата- черни, чепрак(черно с червено) или сиво.
И все пак неоспорим факт е , че в ранна възраст е трудно да се различат сиво-жълтите кучета от тези със черно-жълта окраска без ясно изразено седло (черна окраска на гърба).
По никакъв начин , не можем да коригираме цвета на тези кучета и да ги наречем сиви, защото те не са такива.
Възниква още един въпрос- дали сивата окраска наистина подобрява пигментацията.
Не трябва да се вярва безусловно, че сивата окраска на кучетата може да направи чудеса по-отношение на пигментацията, особено в популации където десетилетия наред се предпочитала кучета чепрак (черни,с червен, риж или ярко жълт подпал).
В този случай-по-добрата пигментация не може да се постигне с една проста стъпка или за много кратък период от време. В отделни случаи, бързи промени могат да бъдат внесени чрез сивото куче. Но за това - по-късно.
Говори се, че добре пигментирано куче, което има един сив родител, предава на своето поколение най-добрия цвят(пигмент), и на тези малки които са цвят чепрак и на тези ,които са сиви.
Базирайки се на собствения си опит в това отношение, стигам до извода ,че това в основни линии е вярно. Но успех ,основавайки се само на тези твърдения ,не може да се постигне. Не е вярно че в поколения, където 95 % от кучетата са черно-жълти, сивият цвят не изиграва никаква роля и не води до никаква полза.Точно обратното. При последователно кръстосване на чепрак с чепрак се получава ефекта на наслагване , при което се натрупват само тези алели които носят в себе си само черен и жълт цвят, това се явява особеност на гена, която е сравнима с един интензивен имбридинг включващ няколко поколения, и по този начин ще окаже негативно влияние върху жинеността на алелите ( пигментацията ще се намали ).
Генът за сив цвят не губи интензитета и яркостта в този случай,защото при кръстосване на тази комбинация чепрак с чепрак той не играе роля.
Следователно, предаването на пигментацията се базира на определени правила, по същия начин както предаването на гена за дългия косъм. Ако се кръстоса хомозиготно куче със черно кафява окраска със хомозиготно куче със сива окраска, цветът на потомството ще е нещо средно между окраската на родителите- сиво-червен, сиво-черен или силно тъмно сиво-черно. Както отбелязах вече,не знам за нито едно куче с цвят чепрак ,което при кръстосване със сиво куче да предава доминантно белега за черно-кафяв цвят.
Кучета предаващи доминантния си ген за сив цвят на космената покривка имат едно голямо предимство- хомозиготност по отношение на късия косъм.Това означава ,че тези кучета никога не дават дългокосместо поколение.Ако беше известен такъв производител , то той щеше да ни помогне да решим проблема с дългия косъм за кратко време.
Сивият цвят на козината е доминантен , а не рецесивен ген, това означава ,че когато един от родителите е със сив цвят на козината , може да се родят малки също със сив цвят на козината.Така при кръстоска на две черно-кафяви кучета може да се родят само черно-кафяви бебета , без да има значение колко сиви овчарки присъстват в родословието на родителите.
Ако в това поколение се родят сиви кучета , става ясно че сивия цвят изиграва съществена роля в това . И това е сигурно на 100%.
От друга страна черно-кафяви кученца или такива с черна окраска може да се родят , когато и двамата родители са сиви на цвят.Това не е рядко явление, тъй като цвят чепрак и черният цвят са рецесивни , а сивият цвят е доминантен ген.
Например- никой който е решил да използва сиви кучета (женско или мъжко) в развъдната си дейност , не се обвързва със сивия цвят на космента покривка до живот.
.Казвам го ,защото, много често това е основен аргумент за отказ от ползване на такива кучета от развъдчидците. Ако черно-кафява женска се кръстоса със сив мъжки , или обратно, поколението което би се получило ще съдържа 50% сиви и 50% черно кафяви кученца. Ако тези развъдчици продължат да кръстосват черно -кафявите кучета от това поколение помежду им, или с други кучета със същата окраска, защото не харесват сивия цвят или по друга причина - във следващото поколение няма да се родят сиви кученца.
Предимството на еднократното ползване на сиви кучета е яркото засилване на пигментацията в сравнение с предишните поколения.
Развъдчик, притежаващ много светло оцветена женска, се замисля дали куче със сива окраска може да извърши чудо и очакват да реши всички проблеми , на които тези развъдчици не са обърнали ни най-малко внимание до този момент, с течение на няколко поколения.
Характерно за тези женски кучета е - наличие на светли лапи, липса на ясно изразена маска, червен край на опашката, не добре изразено седло, светли очи, светли устни и венци, светли възглавнички на лапите, липса на черен триъгълник между ушите и на носа, или като цяло отсъствие на черни косми в тази област,бели косми в ушите. Много често всичко това се наблюдава при една женска.
И така много развъдчици си казват-,,абракадабра - един сив мъжки и проблема е решен.
Понякога това става , но само понякога!
И често тези развъдчици казват че сивата окраска е предназначена за подобряване на пигментацията?? Глупости!!
Все още никой не е открил скритата формула за добра пигментация. При разумно използване на сивия цвят разбира се е вариант. Ако искаме да подобрим пигментацията на черно-жълтите кучета трябва да обърнем внимание на следното- кръстосваме черно-жълта женска със отслабена пигментация със сив мъжки или със черно-кафяв мъжки с интензивна пигментация, чиито предци произлизат от поколение кучета получени при кръстосване на сиви с черно-кафяв цвят. Тези кучета могат да послужат за подобряване на пигментацията. При предаването на наследствените фактори , не е от значение дали мъжкият или женската са сиви или черно-кафяв цвят. Малките от сив баща най-вероятно ще са сиви или черно-кафяви с интензивен цвят. При кръстосване на тези черно-кафяви женски със черно кафяви мъжки ,поколението ще съдържа само черно-кафяви кученца. Сив партньор , произлизащ от няколко поколения чисто сиви родители (от майчина или бащина линия) може да даде интензивно оцветено потомство както сиви , така и черно-кафяви малки.
Ако кръстосаме черно-жълта женска със отслабена пигментация със хомозиготен сив мъжки (АА), т.е със доминантен по този признак мъжки, ще получим само сиви кученца със различен по интензитет сив цвят. На теория 50% от тях ще са хомозиготни по-отношение на сивия цвят и 50% ще бъдат хетерозиготни по този признак( АВ).Тъй като,целта ни е да подобрим цвета на черно -кафявите кучета , на теория кръстосваме хетерозиготно куче от това поколение със черно -кафяво куче.Това на практика е трудно осъществимо,но пък ни дава предимство при получаване на широк набор от сиви животни(кучета),които можем да използваме в развъдната си дейност.
Днес, вторият начин е осъществим само на теория, тъй като няма мъжки (доколкото знам), който предава доминантно само сивата окраска.
Ако в резултат на това , че съществуват различни предубеждения против сивия цвят, не можем да получим такива кучета, то би била много разочароваща ситуация включително и за мен.
Заинтересованите развъдчици , трябва да се интересуват от къде производителя даващ чисто сив цвят на кучето, е получил своя генетичен материал. За да се определи това не е нужно да се връщаме много назад в времето, ако родителите са сиви.
Следователно е нужно да определим , като начало, вероятността в проценти (табл.1), където 25% от потомството са хомозиготни по признака сив цвят.
1. Вариант за получаване на сива окраска- сив баща (вариации на цвета) + сива майка (вариации на цвета) или чепрак с генетичен набор Аа или аа.
В първо поколение се получават- 25% хомозиготни, 50% хетерозиготни и 25% хомозиготни.
АА -сив цвят, Аа-вариация на сив цвят, аа-чепрак
2. Вариант за получаване на сива окраска
Сив баща (вариации) АА + майка чепрак аа
Сив баща АА + майка -сива Аа
Потомство- 50% АА хомозиготни сиви, 50% Аа хетерозиготни вариации на сиво.
Ето пример от моята развъдна дейност.
Мъжки от моята развъдна дейност ,,Flick von Arlett”-той не е сив- доказа чрез своите четири групи потомци на четири ежегодни племенни шампионати, че предава , почти доминантно своята ярко изразена пигментация , в основата на главата.
Тази способност да предава в чист вид добрата пигментация на козината даже на доста светла женска , може да се обясни с присъствието на сиви предци по майчина линия в неговото родословие.
http://www.pedigreedatabase.com/german_shepherd_dog/dog.html?id=134
В резултат на това, че този мъжки е с черно-червена окраска , той може да даде сиво потомство само ако се кръстоса с сива женска. При кръстосването му с черно- червена женска , той може да даде само черно- червено поколение.
Дори ако при тези женски има сиви предци.
За развъдчиците , които в никакъв случаи не желаят да използват сив мъжки,това е начин да подобрят пигментацията на своите питомници, използвайки сива женска или черно -червени нейни наследници.
Необходимо условие за това , разбира се е женската да е с доказан произход и резултат от правилна комбинация между черно -кафяво и сиво куче.
Като пример вижте три различни мъжки от Flick и майки с абсолютно различна пигментация.
1. Много светла майка
2. Майка с нормална пигментация
3. Майка с много добра пигментация
Това са три примера за това как майката не предава на потомството си своя цвят.
Тук се вижда ясно как оцветяването на майката е било подтиснато от оцветяването на бащата.
А чрез таблица искам да ви покажа статистика отнасяща се за сивите немски овчарки(табл 2).
Тази графика показва общото количество животни с родословие за период от 20 години, и броя на сивите овчарки. Сравнението между бившата ГДР и Западна Германия е много впечатляващо.
Всичко гореспоменато ни води до убеждението, че сивите овчарки са по-устойчиви на физическо натоварване от черно-червените кучета. Това от своя страна ни води до следния извод-че винаги е съществувал и ще продължи да съществува спора за отражението на цвета върху работните качества на животните от тази порода.
Мисля, че по-голям брой сиви кучета има в работния сектор-бих предпочела да го наричам спортен сектор поради няколко причини. За хора , занимаващи се работни и спортни кучета , цветът не се явява критерий за селекция. Селекцията на кучета ,ако цвета въобще изиграва каквато и да е роля се основава на следните размисли- ако добре известният развъдчик на кучета Джон Смит и също добре известният Джек Браун са постигнали успех със сиви овчарки, то възниква верижна реакция.
Ако тези кучета действително имат потенциал да станат успешно работещи кучета ( това трябва да се установи в техните родословия), то тогава тези животни ще се използват много в развъдната дейност. Развъдчика и купувача на такива малки, със сигурност ще предпочетат сивите , които най-много биха приличали на баща си.
Сходна реакция довели в миналото Бодо и Бернд фон Лиеберг. Тези кучета били добре известни отборни кучета , също така са дали като потомство голям брой , много добри работещи кучета. Фактът че окрасата не оказва влияние върху броя точки при дисциплина по изпитание на работещите кучета, изцяло доказва предубежденията на развъдчиците на работещи кучета.
Мога да назова няколко качества , които могат да бъдат свързани със сивата окраса, базирайки се на моя опит.
Искам да отбележа , че тези твърдения не са потвърдени и не може да се приемат за научно доказани факти. Аз се занимавам активно със развъдна дейност от 1978 година и за това време освен други развъждам и сиви овчарки. Моят основен критерий за селекция изключва цвета (не правя разделение между сивите и кучетата чепрак).
Когато вземам решение, за това кои кученца да оставя в развъдника си , предпочитам кученца със следните качества в тази последователност.
Критерий за селекция- висока активност, добър игрови инстинкт, темперамент, добра визия на немска овчарка, здравина и добро общо състояние, хармонични движения,цвят или пигментация.
Тези особености които съм забелязала през последните 20 години като развъдчик и които може да са свързани със сивия цвят , започват от раждането. Затова бих се радвала да насърча читателите към обмяна на опит ако тяхното мнение съвпада с моето. Още веднъж отбелязвам , че взимам под внимание моя личен опит.
Особености наблюдавани при малките сиви кученца, във сравнение с тези със черно-кафява окраска:
1. Сивите кученца се раждат със по-голямо телесно тегло
2. Те са по жизнени
3. Ниска смъртност в първите дни след раждане
4. По-малко чувствителни са на топлина , както малките , така и възрастните кучета
5. По-устойчиви са на кожни заболявания
6. Никога не съм наблюдавала светли лапи при сиви кучета
7. Често се забелязват черни петна по езика или под езика
8. Никога не съм наблюдавала светли устни и венци , изключително рядко се наблюдават бели косми в ушите
9. Почти всички сиви женски и черно-кафяви произлизащи от сиви ,допълнително кърмят своите малки,връщайки храна от стомаха си постоянно.
А сега искам да отбележа тези особености, в които не виждам никаква разлика между отделните окраски, отново отбелязвам, като изхождам от личния си опит.
Няма никаква разлика в- продължителността на живот, чувствителност към заболявания, работоспособност, физическа издръжливост.
Нека преминем към окончателните изводи. Всеки развъдчик има собствен подход за подобряване на пигментацията, използвайки постиженията на химическата индустрия. Длъжна съм да спомена, че това не винаги може да се разпознае от пръв поглед. Такива развъдчици не могат да разберат , че сами се вкарват в задънена улица, забравяйки истинската окраса на своите кучета при подбора на партньори за развъждане. Когато това се касае за изключително популярна женска- това се явява ущърб на породата. Ето защо тези развъдчици трябва да се замислят да използват естествени средства и начини за подобряване на пигмента на своите кучета. Би било голямо разочарование , ако след 2 столетия от както съществува сивата немската овчарка като порода -се превърне в музеен експонат?
Сивата овчарка заслужава признание! И не само за ролята която изиграва в подобряването на цвета .
Разновидностите(разнообразието) в окраската са показател за генетична разновидност
Генетичната разновидност -означава здраве и сила.
